Камини с Водна Риза на Дърва / Евростандарт

Български горивни камери с водна риза за вграждане изработени от горещовалцувана стомана 5 мм на водна риза и 5 мм корпус.

Енергийна ефективност ( клас А) от регламент (ЕС) 2015/1186 и Стандарт EN 13229  

 Всички модели горивни камери с водна риза са изработени изцяло от 5 мм горещовалцувана стомана и оребряване с шини дебелина 10 мм, по този начин се гарантира дълготрайната им експлоатация.

Дизайна и монтажа на локално парно отопление с горивна камера за вграждане, следва няколко определени стъпки:

1.Определяне и калкулиране на площта, която ще се отоплява и необходимата мощност на водната риза и радиаторите;

2.Изготвяне проект на инсталацията и определяне вида – затворена или отворена система;

3.Избор и опис на връзките и видовете тръбопроводи и тяхното сечение;

4.Демо тест - пълнене, обезвъздушаване и проба на водната инсталация;

При необходимост от отопление на по-голяма площ (повече от един етаж), се препоръчва затворена система под налягане, тъй като при нея загубите са по малки и преносът на флуида е по- ефективен.
Предварително трябва да се уточни вида на горивото, което ще се използва, защото това определя и уреда който ще се инсталира. Например: камините с метални горивни камери не са  подходящи за горенe на въглища, защото при изгарянето на въглищата се развива висока температура и остава голямо количество сгурия.  Самата водната риза отнема голяма част от топлината и не се получава добро изгаряне на въглищата. При избор на камина особено с вградена горивна камера, препоръчваме да се горят предимно сухи дърва - дъб, бук, топола.

Изчисляването мощността на камерата зависи от квадратурата, вида и изолацията на жилището. Стандарта за изцяло санирано и изолирано жилище с височина 2.5- 2.7м. , мощността за отопление на един кв.метър площ да е 150 W. Ако жилището не е изолирано, и със стара не добре уплътнена дограма тази мощност е 210 W / кв.м .
Пресмятане на мощността за 1м3:
- за изцяло санирано и изолирано жилище - 60W
- жилището не е изолирано - 80W
При частично изолирани жилища се приема осреднена стойност- около 180 W /кв.м.

При закупуването на радиатори е препоръчително да се закръгли нагоре необходимата мощност за даденото помещение, защото при въвеждане в експлоатация, така или иначе може да се регулира и намали тяхната мощност чрез термовентил. Това гарантира, че няма да се получи недостиг на мощност. Полезно е да се има предвид, че радиаторите имат различна номинална мощност, като „продажната” обикновено е при 20 °С околна температура и 90 °С на входящата и 70°С на изходящата вода. При други обстоятелства тя обикновено е различна.
Радиаторите могат да бъдат както панелни (стоманени) така и алуминиеви, чугунени или конвекторни. Конвекторните радиатори са по ефективни, защото много бързо отнемат топлината от флуида. Обурудвани са с въздушни филтри и автоматика. Това, обаче води до промени по параметрите на цялата система, защото помпата трябва да е не просто циркулационна а и нагнетателна.
Допълнително се предвиждат и 5-10% аванс или така наречената „пасивна мощност”, за да не се използва на максимална мощност водната риза.  При монтажа на инсталацията трябва да се има предвид номиналната- реална мощност на камината. Следва изготвянето на проект и опис, калкулиране на материалите. За максимална ефективност и гаранция се препоръчва употребата на качествени многослойни тръби на утвърдени производители. Същото важи и за фитингите.  Това би намалило вероятността за многократно източване на системата и други потенциални аварии - прегряване или завиране. При закупуването на тръбите трябва да се знае, че колектора който захранва цялата система трябва да бъде с диаметър 1 цол. Като по близките радиатори се свързват с по- малки диаметри (например 16мм), а трасето до далечните с по- големи - 20мм. Всичко зависи от дължината на трасетата. Сечението се определя от правилото - каква мощност може да пренесе тръбата до радиатора а именно:

Ф16- до 3500 W
Ф20 -до 5500 W

Трябва да се знае, че тръбата която излиза от горивната камера е 1 цол да е метална, медна или стоманена, за да може при евентуално прегряване да не омеква и да не се деформира. Поцинкованите тръби не са подходящи, защото взаимодействието на цинка с флуида засилва корозията на незащитените метални части.

Това е стъпката, където трябва да се прецени какъв флуид ще се използва. Възможностите са:

- Вода – при перманентно използване на инсталацията, защото не се налага да се източва често. Не се и препоръчва често източване, тъй като след няколко часа работа водата се “ умъртвява ”, съдържа по малко кислород и се намалява корозията на водната риза и радиаторите.

- Антифриз – при по- рядко използване. Може да е обикновен автомобилен антифриз, етилен гликол или пропилен гликол. Първият е силно отровен и категорично не се препоръчва в домашна обстановка. Вторият (пропилен гликол) е много слабо отровен и е това което ви трябва. Цената му обаче е по - висока. Разреждането ориентировъчно, и по данни да група съветски учени, е 50:50 за температури до минус 25-30°С, концентрата замръзва и се желира при -75 °С. Обикновено се избира съотношение 2:1 или 60:40 в полза на антифриза.  Това, че се ползва пропилен гликол освен че носи предимството да не замръзва инсталацията, води и до завиране при по високи температури. За целта при връзките не трябва да се ползват „кълчища“, а само тефлонова лента. Силно препоръчително е за флуид в системата да се използва готов разтвор, тъй като има гаранция за концентрацията и качеството му и освен това обикновено в него има разтворени инхибитори които намаляват корозията.

Кои са най- важните стъпки при прокарването на тръбите и монтажа на радиаторите:

- Монтажа на радиаторите не трябва да е по- ниско от 100 -150 мм от пода, тъй като се нарушава циркулацията на въздуха и от там се намалява и КПД-то им.

- По време на монтажа се следи радиаторите да са добре нивелирани или дори с малък наклон, така че обезвъздушителя да е в най - високата точка.

-Тръбите от ПП ( полипропилен - стъклонапълнени) се режат по възможност право и със специална ножица. След което се калибрират с калибратор, за да съвпаднат с фитингите и да добият кръглото им сечение.

- Огъването на тръбите трябва да е внимателно, за да не се прегъне тръбата.

- Полагането на тръбите в замазка или стената трябва да се пъхнат винаги в гофрирана тръба (по възможност разноцветна тръба за входяща/изходяща), поради температурните разширения.
Възможно е след първото „демо“ пълнене да има прокапване. То се отстранява с пристягане на студено. Ако след няколко цикъла студено-топло затягането не помага, може да се използва тефлонова лента за спиране на течовете. Препоръчва се избягването на фитинги от различни метали или от различни производители. От опит, слаби течове след време „заспиват” и изкарват с години. На всички радиатори се слагат ръчни или автоматични обезвъздушители в най- високата точка. Ръчните са за предпочитане при радиаторите, а автоматичните при водната риза. Купувайте качествени, защото при едно прегряване някои се стопяват и се налага да се заменят. Радиаторите се свързват като топлата вода постъпва в горната точка, а студената се отвежда от долната, като свързването е по правилото „на кръст”. Ако в системата има бойлер със серпентина, то на него задължително също се слага обезвъздушител в най високата точка и на топлата вода от камината.
При отворена система пълненето се извършва от най- ниската точка в системата и под налягане, което много улеснява следващата стъпка – обезвъздушаването. Разбира се може да пълните и от разширителния съд (в случай че ползвате антифриз), но това има някои особености. Разполага се на най - високата точка в системата или на топлата или на студената вода, като по пътя между него и водната риза не трябва да има кранове или филтри. Така играе ролята и на предпазен клапан. През него не бива да циркулира флуида, освен ако не се цели предпазването му от замръзване. В проекта може да се предвиди функция за автоматично пълнене и преливане в канализацията при достигане на определена температура- обикновено около 95°С с термостатичен клапан по температура с изнесена сонда "Kaleffi. Това не важи за системи пълни с антифриз, защото цената му е доста висока, а и автомобилния антифриз е силно отровен, и не трябва да се излива в канализацията или в септична яма.
Отново когато системата е от отворен тип и се пълни през разширителния съд, много често се получава „въздушна тапа„. За да се избегне е важно да има обезвъздушители освен на всички радиатори, задължително и на камината. Имайте предвид, че водната помпа се обезвъздушава, начина е описан в инструкциите за ползване на конкретния модел помпа ( препоръчваме Grundfos). Момента е лесно разпознаваем по шума, който издава помпата и липсата на циркулация. Налага се няколко пъти да се  спира и пуска помпата и качествено обезвъздушаване във всички възможни точки. Единствено след това може да се пристъпи към палене със слаб огън в огнището. Проследява се дали радиаторите загряват равномерно и се обезвъздушава още веднъж при достигане на необходимата температура 70-80 °С. Ако не успеете да достигнете тази температура, значи системата не е правилно изчислена като мощност. Препоръчително е при самата водна риза на горивната камера да има монтиран освен термометър на входяща и изходяща вода и термостат, който да управлява водната помпа. Той се настройва на около 40-50 °С, за да се избегне конденза по стените на водната риза водещ до корозия.